Този софтуер е създаден  по проект „Нови информационни технологии и туристически продукти за развитието на трансграничния туризъм” Референтен номер: 2007CB16IPO006-2011-2 – 160

romans bg nature taste misc movies

По пътя на  римляните

Красотата на природата

Вкусът на западните Балкани

Други забележителности

Филми

Останките от крепостна стена и прилежащи кули на античен град Бонония са разположени на площ от 20 ха и датират от I-VI век сл.Хр. Бонония се намира под съвременния град Видин и част от замъка „Баба Вида”.

Бонония е античното име на Видин. Градът възниква в края на I и началото на II век сл. Хр. като кастел и пътна станция в рамките на провинция Мизия.Най-вероятно на това място е била разположена помощна военна част, заета с изграждането на крайдунавския път, осигуряващ защита на Дунавската граница.

След разделянето на провинция Мизия през 86г. сл.Хр. Бонония остава в пределите на Горна Мизия и е придадена към градската територия на Рациария, която се водела за главен град. През II-III век градът бележи разцвет. Неговото пристанище обслужвало дунавския военен и търговски флот. Към края на III и началото на IV век Бонония вече е значително селище, с укрепена площ и солидна защитна система, което я приравнява към големите градски центрове на новообразувалата се провинция Крайбрежна Дакия. Фортификационната система на града е известна от археологическото проучване на отделните части на крепостната стена, което позволява нейното трасиране и определяне на укрепената площ. Планът му представлява почти правоъгълник. Дължинатана северната стена е около 365м, а на западната – около 600 м. Засега са разкрити общо девет броя прилежащи кръгли кули с диаметър 19 м и дебелина на стените 3,70м. Античната Бононоя просъществувала до 586г., когато била превзета от аварите и опустошена.

В Регионален исторически музей, Община Видин могат да се видят намерени находки от града.

Античният град Рациария е най-значимия римски и късно-античен център в днешна Северозападна България. Останките му се намират на територията на с. Арчар, отстоящо на 30 км от Видин, на брега на р. Дунав. Името Рациария произхожда от името на вид кораби /ratis/, използвани през Античността. След териториалната реформа през 86 г.сл.Хр. градът попада в римската провинция Горна Мизия. В резултат на Дакийските войни от началото на II век и изместването на границата на Римската империя на север от р. Дунав , император Траян издига Рациария в ранг на колония. Този статут му дава право на автономия, а жителите му се превръщат в пълноправни римски граждани. През II-III век градът изживява своя разцвет, организиран по италийски образец. По това време той се превръща в голям занаятчийски и търговски център. Това показват намерените при археологическото му проучване културно-исторически ценности.

След загубата на провинция Дакия през 272г., Римската империя извършва нова административна реформа, а Рациария е провъзгласена за столица на ново учередената провинция Крайбрежна Дакия. По това време военното присъствие тук е значително, тъй като Дунав отново става граница на империята. В града са дислоцирани основните войскови части на XIII Двоен легион. В Рациария се е намирала и една от шестте държавни оръжейни работилници. Откритите археологически паметници я определят като внушителен център на изкуството в провинция Мизия.

Има данни, че още през II век съществували ателиета за архитектурна украса, скулптура, надгробна пластика и за златарски произведения на ювелирното изкуство. Изключително важен за историята на града е откритият надпис с текст :” Анастасиевата Рациария вечно да процъфтява”. Вероятно след хунските нападения през V век император Анастасий I /491-518/ е дал своята подкрепа при възстановяването на града. Рациария се споменава последно от летописеца Теофилакт Симоката във връзка с превземането и от аварите през 586г. Това събитие бележи края на няколко вековното развитие на крайдунавския римски град.

Състоянието на обекта е много лошо. Находки могат да се видят в Исторически музей – Видин.