Този софтуер е създаден  по проект „Нови информационни технологии и туристически продукти за развитието на трансграничния туризъм” Референтен номер: 2007CB16IPO006-2011-2 – 160

romans bg nature taste misc movies

По пътя на  римляните

Красотата на природата

Вкусът на западните Балкани

Други забележителности

Филми

Геоложкият феномен, наречен от народа “Чутурите”, се намира до град Грамада, на около 300 метра от пътя идващ от град Дунавци.Каменната гора край Грамада, както още е известна, заема площ от около двайсетина декара.

Каменни чутури е определение за големи камъни с дупка в средата, много на брой и са природен феномен.

 Местността "Чутурите" е обявена за природна забележителност (Заповед № 37/11.01.1968 г.) на Министерството на горите и горската промишленост.

Чутурите представляват ниски, колоновидни, почти еднакви по размер овални инкрустационни образувания с цилиндрична кухина по дългата ос. Варовиците, от които са изградени, имат същия състав и физични свойства като подстилащия ги варовиков пласт и представляват негово вертикално продължение. Стените на някои са масивни, но повечето са изградени от слоеве по-плътен и по-кавернозен варовик, разположени концентрично около централния отвор. Седиментоложките анализи и микроскопски изследвания на шлифи показаха, че варовикът е изключително чист и съдържа 98 % разтворим компонент. Той е кремавожълт, коралов, порест с петниста текстура. Срещат се само единични дребноалевритови кварцови зърна, а в напречни прерези личат коралови фрагменти, чиито пори с диаметър 0.1-0.25 mm, са запълнени с вторичен дребнозърнест калцит (спарит).

Стената на цилиндричната централна кухина е винаги гладка, а диаметърът е 15-25 cm. Много рядко се срещат чутури, чиито отвор е запълнен с първичен материал - силно кавернозен, песъчлив варовик. Има и такива, които са затворени отгоре или отворът е съвсем тесен, но надолу се разширява и заема цилиндрична форма. Отворът на повечето от изправените чутури е запълнен с пръст и някои служат като естествени саксии за шипкови храсти или айланти (див орех).

 Размерите на чутурите по дългата ос са между 80 и 120 cm, а диаметърът им най-често е между 60 и 80 cm, рядко над 1 m. Размерите на централната кухина не са пропорционални на размерите на чутурите. Срещат се дебели чутури с тесни кухини и тънки с широки отвори. Сечението им е идеално кръгло, но при запълнените е елипсовидно или с формата на полумесец. При някои има концентрично окарстяване по по-слабите зони около централната кухина, което подчертава концентричния им строеж. В естествено изправено положение чутурите стърчат на 40-80 cm над почвата, но има и такива, които едва се показват на повърхността. Повечето са повалени и откъснати от скалната основа, с „подложка” от подстилащия „чутуроносен” хоризонт.

Изграденият 700 метров път, водещ към природната забележителност следва съществуваща пътека. В някои участъци тя е разширена и подравнена, а така също и почистена от изсъхнали дървета и прораснали храсти. Предпазен парапет за безопасно преминаване и три броя малки дървени мостове са построени за пресичане на реката. На определени места по трасето са изградени заслони с огнища и пейки за почивка, съобразени с изискванията за безопасност на използващите ги хора.Трасето е маркирано с табели и указателни знаци.

Преобладаващия материал на изградените съоръжения по протежение на пътеката е дърво. Пътят до местността „Чутурите” предоставя възможност за наблюдение на интересни природни образувания и редки растителни и животински видове. За всички градски жители от близки и по-далечни градове, вкаменената гора „Чутурите” предлага релаксираща еднодневна разходка сред екологично чистата и недотам позната красива природа на Грамада, част от туристическа дестинация Видин - Грамада - езеро Рабиша - Белогарадчик. При изучаване топонимията на село Грамада между другите названия видно място заема местността “Чутурите”.

На източната окрайнина на Маренска махала, осеяна с камъни от разна големина и форма, лежи местността "Чутурите“. Тази местност обхваща едно пространство от около 18-20 декара земна площ, която се заключава: на север до южния стръмен и скалист бряг на реката, на изток-до местността “Кленя”- един стръмен и широк дол, който води от юг към север и се открива в дола на грамадската река, а на юг и запад граничи с постройките на ТКЗС стопанство /кошари, сгради и др./

 Като се погледнат от далеч и от страни Чутурите правят впечатление на ниско изсечена гора, на височена 50-60 см. над земята. Едва като се навлезе в Чутурите, човек вижда, че това не е жива гора, каменна такава.

Едни от вкаменелостите са съвършенно дабре запазени /цялостни/, други са доста пострадали от атмосферното влияние и от пакостната ръка на човека. Много от тия вкаменелости са отнесени в селото за стопански нужди.

По всички вкаменени бутури личат ясно местата на по няколко корени, които да следват от дънера към земята. Общо взето всички изкъртени из земята бутури са всадени в тънък пласт чернозем, под който и около който има само напукан варовик, чиито междини са изпълнени с тънак пласт хумус, без никакве следи от пясък /льос/ или чакъл. Ако се приеме, че Чутурите представляват вкаменена праисторическа девствена гора, цялото пространство на Чутурите, което е било обрасло с вековна гора, ще да е било заляно с вода и засипано след това до известна дълбочина със земя – и всичко това е причинило смъртта и после вкаменяването на дърветата под земята.

Присъствието пък на въглен в някои бутури допуска предположението за някой стихиен пожар, а също така пръстта да е трансформираното дървесно органическо вещество, какъвто е продуктът от всяко гниене.

Не би могло да се изключи и хипотезата това явление да е от жертвите на Ледниковия период на земята.

Чутурите са уникални за страната и Балканския регион геоложки образувания, но въпреки че са природна забележителност повече от 40 години, те си остават неизвестни. Популярни са само сред местното население, но нямат връзка с културното и духовно развитие на региона, тъй като хората не са наясно с геоложкия им произход. Те са изключително устойчив геоложки феномен, тъй като са изградени от варовици - едни от най-здравите скали в природата. По времето на комунизма през шестдесетте години на 20-ти век са подложени на масово унищожение в кариера за трошен камък. Все пак през 1968 г. това безумие е спряно и са обявени за природна забележителност. Защитата им обаче се изразява само в прекратяването на дейността на кариерата и ограждане на една малка територия, която по-късно се превръща в пустееща мера.