Този софтуер е създаден  по проект „Нови информационни технологии и туристически продукти за развитието на трансграничния туризъм” Референтен номер: 2007CB16IPO006-2011-2 – 160

romans bg nature taste misc movies

По пътя на  римляните

Красотата на природата

Вкусът на западните Балкани

Други забележителности

Филми

 

От 1996 в пещерата се извършват археологически разкопки, организирани от Археологическия институт на Българската академия на науките в София и Института за геология и праистория на квартернера в Бордо и ръководени от Николай Сираков и Жан-Люк Гуадели. Те разкриват къснопалеолитна култура от 37-34 хилядолетие пр.н.е.. Тя значително се различава от нейните съвременни находки в Темната дупка и Бачо Киро, като показва сходства с култури, разпространени в Западна Европа няколко хилядолетия по-късно.

 Пещерата е обитавана е през средния палеолит, но най-голямо значение имат най-долните пластове. Те са датирани на възраст от преди 1,4 милиона години. В тях е открит зъб на представител на рода Homo, може би Homo erectus. Ако датировката е коректна, това би било най-старото сведение за присъствие на хора в Европа.

Силни спорове предизвиква и друга находка от раннопалеолитните пластове в пещерата Козарника. Това са няколко кости, датирани от преди 1,2-1,4 милиона години, по които има нанесени поредици от резки. Според археолозите, извършващи разкопките, те са направени умишлено, а не са случаен резултат от обработката на месото на животното. Тази хипотеза е спорна, тъй като според преобладаващото схващане способността за символно мислене се появява едва при Homo sapiens преди 50 хиляди години. Наистина ли праисторическият човек е дошъл в Европа от Балканите? Възможно ли е регионите от Балканския полуостров да са първите места, където е стъпвал кракът на праисторическия човек, вместо сочения за врата към Европа Гибралтарски проток?

Екип от 20 български и френски археолози се опитват да докажат тази теория, след 11 години разкопки в пещерата Козарника, намираща се в Северозападна България. Откритите досега следи от човешка дейност, датиращи отпреди 1,4 и 1,6 милиона години предизвикват въпроси къде всъщност е живял първият човек преди да се разсели и разшири дейността си в цяла Европа. Според досегашните теории първите хора са дошли в Южна Европа от Африка, пресичайки Гибралтарския проток преди около 800 000 години. Но според Жан-Люк Гуадели - директор на екипа от археолози от френския Национален център за научни изследвания, разположената в Източна Европа България действително е един от най-естествените маршрути, откъдето може да е преминал в Европа праисторическият човек. Идвайки от Африка първите хора по-лесно са можели да стъпят в сърцето на Европа през Босфора, след което да са пресекли река Дунав през пролома Железни врата, намиращ се между Румъния и Сърбия, заяви Гуадели в интервю за АФП. Много е възможно именно по този начин нашият праотец, тласкан от естественото си любопитство и в търсене на благоприятен климат и природни условия да е дошъл на европейския континент, идвайки от България, потвърди и преподавателят в университета в Тулуза Жан-Клод Льоблан, допълвайки: “Трябва да променим нашите концептуални системи и методи по този въпрос”. Теорията за преминаването на праисторическия човек през Гибралтарския проток е конструирана и оформена от западноевропейски учени, на основата на богатите археологически находки, открити в Западна Европа. Но тази информация е дошла само от една част от европейската твърдина, след което тези научни открития са били приети за валидни за целия континент, което не е правилно, отбелязва учен от Българската академия на науките (БАН). Николай Сираков, който е и заместник-ръководител на екипа от археолози в Козарника и неговият френски колега Гуадели са поддържали контакт в продължение на близо 20 години, преди да вземат решение за започване на разкопките в пещерата през 1996 г. Уникалната пещера Козарника е разположена в скалистата местност около известния северозападен град Белоградчик и е достъпна само пеша или за автомобили с висока проходимост. През миналия век пещерата е била считана за сцена на човешка дейност от периода на Каменната ера.

Това място е регистрирано още през 1920 г. в записките на известния български археолог и изследовател Рафаил Попов. Но липсата на средства за провеждане на задълбочено изследване и разкопки е причина и за липсата на сериозни научни открития. Издълбаните и назъбени парчета кост, открити в Козарника, водят учените до заключението, че първите обитатели на пещерата са можели да изразяват чрез скулптури абстрактни понятия, а за броене най-често са използвали метода на резките. Животинските кости, с издълбани върху тях успоредни линии сочат, че първите хора са отброявали дните. Изследванията върху тези линии сочат, че те са правени в периода на Каменната ера. Резките са били твърде прецизни, за да бъдат сметнати за случайно направени върху костта при отделяне на месото на животното, коментират специалистите. Въпреки направените открития учените все още имат разногласия около това как древните хора са изразявали абстрактни понятия. За разлика от други пещери в Западна Европа, където има пещерни рисунки, считани за символичен израз на мисли и събития, в пещерата Козарника такива рисунки не са открити. Но тяхната липса не поставя под въпрос способността на праотците ни да мислят абстрактно, заяви Жан-Люк Гуадели. Пещерните рисунки от периода на Каменната ера, открити на територията на България, като цяло не са много, но това може да доведе до заключението, че древните хора по тези земи просто не са имали артистични наклонности, шегува се френският учен. Обитателите на Козарника са познавали добре дивеча и неговите миграции. Особено място е заемал ловът на диви коне и говеда в степите на Дунавската равнина. Изглежда, изборът на място на границата на различни биотопи не е бил случаен. Така не са зависели само от мигриращите видове и са ловували и други животни - елени в околните гори и козирози и кози по скалистия терен наоколо. "Пещерата е била обитавана най-вече през зимата - смята археологът, - а през лятото е имало лагери на открито". Оказва се, че това са само последните глави от историята на Козарника. Под къснопалеолитните нива на обитаване международният екип открива такива от средния палеолит, най-ранните от които са може би от преди 300 000 години. Голямата изненада се крие под тях. През последните сезони археолозите проучват пластове, които са на възраст около 1,4 млн години и също съдържат следи от човешко присъствие. "Досега останки от примитивни хора са откривани в различни части на континента - разказва Н. Сираков, - например в Испания от преди 800 000 години и в Турция от преди 400 000 години". До този момент испанският Homo antecessдr се считаше за "откривател" на Европа, но материалите от Козарника при Белоградчик са значително по-ранни. "Първата вълна на заселване е засегнала само южните части на континента, където климатът е бил подобен на този в изходните райони. Възможно е тук да са живели Homo Erectus. Намерихме зъб, за който е сигурно, че е представител на рода Homo. [...].Проектът получи статут на Асоциирана европейска лаборатория - признание за свършената работа.