Този софтуер е създаден  по проект „Нови информационни технологии и туристически продукти за развитието на трансграничния туризъм” Референтен номер: 2007CB16IPO006-2011-2 – 160

romans bg nature taste misc movies

По пътя на  римляните

Красотата на природата

Вкусът на западните Балкани

Други забележителности

Филми

Алботинският скален манастир (още Албутински манастир) е недействащ средновековен скален манастир на територията на архиерейско наместничество Кула, на Видинска епархия, намиращ се в местността Алботин (Албутин) по течението на река Тополовец между селата Градец и Раброво, в близост и до село Делейна. До Алботинския скален манастир, или по точно-до подножието на скалата, в която е издълбан, може да се стигне с кола от град Видин или от град Кула. До самият манастир се достига по стръмна, тясна песъчлива пътека, в чиято основа е изградена “Хайдук чешма”.

Манастирът е ситуиран високо в скалата, в подножието на която се разстила широка поляна, напоявана от хубав извор, която в миналото е била ползвана за овощна и зеленчукова градина на манастира, а срещу него са разположени Свърлишките хълмове, в които има остатъци от средновековна крепост. От него се открива извънредно живописна гледка. Наименованието "Алботин" идва от изчезнало село със същото име, което е споменато в съкратен регистър на Видинската "кааза" от 1560 г. с изменената форма "Алтовин".В скалния масив откъм северната страна на реката е изграден манастира, като са били използвани естествени плитки пещери и скални навеси и допълнително са били издълбани помещения и пристроени външни фасади и стени. Манастирският комплекс е изграден на височина около 25 метра, Тъй като е лесно достъпен, в по-късни времена манастирът е служел за подслон на скотовъдци и каменоделци, и е бил ограбван от иманяри и вандализиран.

Това е единствен манастир във Видинско, който в цялост – храма, камбанарията и жилищата (три на брой) на монасите (със зидан пред тях коридор) е издълбан с длето в скалата. И до днес в тези помещения са запазени слаби остатъци от църковна живопис на различни светии със славянски надписи.

Не е известно името на манастирския храм, но се предполага, че той е бил посветен на Възкресение Христово, заради запазилата се и до днешни дни традиция на втория ден на Великден в подножието на манастира да се правят събори и да се вият хора´ за възпоминание на мъртвите. Обичаят е много почитан от власите, които идват с портретите на своите починали родственици и ги окачват по клоните на вековно дърво на поляната под манастира. Всяко от хората, които се играят до обяд, е предназначено за отделен мъртвец, а следобед се играят хора´ за живите. Българи и власи берат росен и раздават по стрък за всеки починал.

Алботинският манастир е бил действащ през 14 век, за което свидетелстват запазени фрагменти от стенописи и надписи, и накитите (обеци, наушници, гривни), намерени в 29-те разкрити християнски гроба. Църковната му живопис и самите помещения, които са твърде сходни със скалните манастири и килии около средновековните градове Червен, Варна (Аладжа манастир) и Овеч (днешна Провадия) също безпогрешно сочат към втората половина на XIII или началото на ХІV векове. Големият брой погребения на миряни наред с духовните лица сочи, че манастирът е бил почитано и желано място за покой на неговите дарители. Сред оскъдните исторически данни изпъква и споменаването на вече изчезналото село Алтовин в регистър на Видинската кааза от 1560 г.

Комплексът се състои от осем помещения, като манастирската църква е разположена в средния сектор, в най-вдлъбнатата част от извивката на скалния масив. Тя е трикорабна, ориентирана според канона от запад на изток, като южната и югозападната ѝ част са напълно унищожени. Наличието на баптистерий сочи, че в храмът е служел не само за монашески молитви, но и за обществени богослужения. В северозападната си част манастирът има втори етаж, където се намира второто по размери помещение след църквата, за което се предполага, че е служело за трапезария. В западната част се намират другите помещения от обителта — монашески килии, магерница, изба, складове. Личат и две издълбани щерни за вода.

Алботинският скален манастир е обявен за паметник на културата в „Държавен вестник“  №221 от 28.12.1927г. и в №100 от 26.12.1969г