Този софтуер е създаден  по проект „Нови информационни технологии и туристически продукти за развитието на трансграничния туризъм” Референтен номер: 2007CB16IPO006-2011-2 – 160

romans bg nature taste misc movies

По пътя на  римляните

Красотата на природата

Вкусът на западните Балкани

Други забележителности

Филми

 

Намира се в близост до крепостта Баба Вида. Разположена е в трапецовиден парцел (триъгълен с отсечен остър ъгъл) в непосредствена близост до Крайдунавския парк.

Видинската синагога е исторически втори или трети по ред юдейски храм в гр.Видин. Предишната е била разрушена по време на Освободителната война (1877-1878).

 

Построена е в рамките на една година, като тържествено е открита на 28 септември 1894г. от д-р М. Грюнвалд, който е бил главен равин в България. Строежът е осъществен със съдействието на дарения от евреите търговци — голяма част от населението на кв.“Калето”, както и евреи от всички краища на Княжество България. Тя е втората по големина след синагогата в София, но се е смятала за по-красива. От 1950г. обаче, сградата не се използва по предназначение, а като склад, което води до твърде лошото ѝ състояние в момента — десетилетия без покрив, вследствие на което стените се рушат. През 1970-те започва основен ремонт с оглед да се пригоди (поради добрата акустика) за симфонични концерти.

По план сградата е напълно симетрична, с правилна форма, от типа трикорабна едно-апсидна базилика, с притвор, галерии и 4 кули. Вътрешните размери на молитвената зала са 21 х 10 м.

Синагога е построена по подобие на тази, намираща се в Буда Пеща, а нейни архитекти са били известните на времето Фердинанд и Франческо. Изграждането на олтара е осъществено от Макс Верих -чешки скулптор, преподавател във Видин (олтарът е оцветен в синьо, червено и бронз). Дървеният материал е доставен от Трансилвания и Унгария, а лампите, полилеите и чиновете са от Виена.

Интериорът е колоритен, с елементи на древноеврейски и класически архитектурни форми. Притворът е покрит с кръстати сводове, на стената има 2 мраморни плочи и 2 релефа с бронзови надписи на еврейски език. Трите кораба са разделени от стройна аркада върху колони, които са от лят бронзиран чугун. Те имат база и кубични капители мало-азийски тип, а тялото им е канелирано. Орнаментите на капителите — спирали, палмети, плетеници и акантови листа, са били оцветени. Арките са сегментни.

Подът е настлан с мозайка и дъски. Олтарът е върху подиум в апсидата. Той повтаря вероятно архитектурата на древноеврейски храм — централна част, 2 кули, арки и колони, а над олтара — символ на Слънцето.

Централният кораб на молитвената зала, която е с много добри акустични качества, е покрит с цилиндричен свод с ребра, а страничните кораби и галериите — с кръстати сводове. Оцветяването им е в синьо, с рисувани бронзови 6-ъгълни звезди. Олтарът е бил оцветен в синьо, бяло, червено и бронз. Интериорът на залата създава усещане за лекота и простор.

Главната фасада е внушителна. Решена е с издаден напред черен обем и 2 странични кули. Централният вход е засводен с полукръгла арка върху двойка колони с високи постаменти. Кръгъл прозорец с желязна решетка във вид на 6-ъгълна звезда е поставен в центъра на аркадата. Четирите кули са с арковидни прозорци, събрани по двойки, с цветни стъкла и фина декоративна решетка.

Синагогата е паметник с архитектурна и художествена стойност. Обявена е за паметник с национално значение в Държавен вестник, № 85 от 27 октомври 1964 г. и № 84 от 31 октомври 1975 г.

Състоянието на Синагогата в момента е много лошо, достъпът на туристи е свободен.