Този софтуер е създаден  по проект „Нови информационни технологии и туристически продукти за развитието на трансграничния туризъм” Референтен номер: 2007CB16IPO006-2011-2 – 160

romans bg nature taste misc movies

По пътя на  римляните

Красотата на природата

Вкусът на западните Балкани

Други забележителности

Филми

Манастирът се намира в най-югоизточната част на община Зайчар, в околностите на село Селачка и е посветен на Рождеството на Божията Майка. Той е един от най-старите манстири в Сърбия и е свързан с княз Лазар. Периодът, в който е построена църквата не е известен, и първите записи за манастира са дадени от Феликс Каниц, който е пътувал тук през 1860 година. Планът на църквата прилича на плана на църквата в манастира Жичa. Стенописите са с по-скорошна дата. По-голямата част от иконите на иконостаса датират от втората половина на 19 век. Според народните предания, по време на церемонията по освещаването на църквата, епископ Евгений поставил в олтара парче от мощите на св. великомъченик Пантелеймон, най-известният лечител. Това би могло да обясни защо болни хора от цяла Сърбия се събират в манастира.

Манастирът се намира в района на село Селачка, на 26 км от Зайчар. Той е разположен в долината на река Селячка, на изсечено плато на северната страна на планината Манастирска Глама, под върховете Яношица (992м), Ветрен (500 м) и Треска (1025 м). В района на манастира има три пещери. Мястото е наречено Света Богородица или само Богородица.

Има редица доказателства за периода на нейното изграждане и за нейния основател. Шопиенс дон Шоп посочва, че църквата в манастира е построена по времето на завладяването от Византийската империя на град Видин и на целия Видински регион между 1004 и 1008г. Единствената останка от този период е надгробен паметник от 1255г..

Основаването на манастира е свързано и с княз Лазар Хребелянович (14 век). Не са открити писмени източници, в които да се споменава изграждането на църквата, тъй като манастирските архиви са били изгорени по време на Сръбско-турската война от 1876-1878, а по-новите архиви са били унищожени по време на Сръбско-българската война.

Старата църква на манастира е бил разрушена през 1865 г. и на нейно място е построена и осветена нова църква. Строежът на новата църква започва през август 1866 г. по време на царуването на Михайло Обренович и по времето на епископ Герасим Стойкович, а е осветена от епископ Евгений Симонович на 25-ти октомври 1869. По време на освещаването епископ Евгений заявява: "Не забравяйте, че това са мощите на св. Пантелеймон, които днес се запечтват в тази Света Обител!"

В манастирския комплекс има и конаци (спални помещения), построени в различни периоди. Първият, най-стар конак е построен през 1880г., а останалите след изграждането на църквата с тухли. На негово място е построен нов, по-голям конак в периода 1986-1999г., благодарение на усилията на Игумен Юстин и майка Анастасия. Вторият конак е построен през 1920 г. по време на Игумен Никанор Пужич, родом от с. Мали Извор и се е използвал за приемане на посетители по време на големите празници, когато повече хора посещават манастира. Третият конак също е построен по времето на Игумен Никанор Пужич, между 1926 и 1930 година. Новите спални помещения са построени на същото място в периода 1978-1979, отново благодарение на усилията на Игумен Юстин и сестринския манастир. По желание на тогавашния епископ на Тимок, Милутин, се построява параклис, посветен на светия крал Милутин, който трябва да се използва от сестринството по време на зимния период. Конакът и параклиса са осветени на 29-ти юли, 1979г. от Негово светейшество сръбският патриарх Герман.

Според оскъдна информация се знае, че старата църква е построена във византийски стил във формата на кръст, а от всяка страна е имало по една малка църква - преддверие. В днешния си вид църквата е с правоъгълна основа.

В двора на манастира има извор, на който през 1866г. е построена чешма с пет тръби. Водата е хладка и с приятен вкус целогодишно. В средата на комплекса има рибарник, който използва студената вода от извора.

От 17-ти век има оскъдна информация за реставрацията и стенописите на манастира през 1645г., благодарение на усилията на йеромонах Пимен. Тези стенописи са описани от природоизследователя Йосиф Панчич през 1863 година, когато посетил манастира със своите студенти от Лицея по природни науки.

Иконите и стенописите са били унищожени по време на Сръбско-турската война през 1876 г., когато турците хвърлили слама в храма, поляли я с нефт и я запалили. Църквата е опожарена напълно, само стените са останали.

Мироскав Маркович от Княжевац, родом от село Мали Извор през 1892г. реставрирана иконостаса и стенописите в манастира. За това свидетелства запис в един от Мемоарите на манастира Суводол.

Датиращото от края на 14 век „Маринково Евангелие” на пергамент, както и "Псалтир" от 1692г. са взети от Суводолския манастир от Маринко Станойевич и са дарени на сръбската кралска академия. Това се знае от писмата, които са част от документите на Александър Белич и се държат в архивите на Сръбската академия на науките и изкуствата.

По време на Игумен Кирил, в средата на 19 век манастирът имал 34 богослужебни книги и 10 големи икони.

През дългогодишното си съществуване, манастирът претърпява много премеждия и разрушения. Първите изпитания идват с нахлуването на огузи, печенеги, кумани и други, в края на 11 век.

Преди разрушаването на старата църква, манастирът Суводол е посетен от Феликс Каниц, който казва: "Рядко съм виждал по-живописна клисура. Варовиковите скали от двата бряга на река Селачка се доближават все повече и отразяват светлината на красива растителност и кристално чист поток. Все по-силен и по-силен тътен на мистериозен водопад с над 20 метра височина, който се спуска като каскада ни следва по целия път до манастира Суводол, който може да се види от платото."

"Този манастир принадлежи към най-старите богатства на Сърбия, въпреки че не съществуват стари записи и поверия, които да предоставят достоверна информация."

"През 1810 този район е бил сцена на битка между сърби и турци. След плячкосването на манастира, негодниците турци показват своята храброст на стенописите на църквата, като издълбават очите на светците с нокти. Планът на осветената новосъздадена след това църква, напомня за Зича [манастир], защото и тук има тесен нартекс с два притвора, а главния кораб без куполи завършва с три апсиди във формата на листа на детелина и е слабо осветен от малък брой прозорци. Заслужава да се отбележи, че тук до старата църква, има рядко обзавеждане от перистил. Два от три изпъкнали зида и две арки на свободни колони крият хармонични камбани, прикрепени към тавана. Според надписите, едната камбана е излята в Будапеща, а другата през 1858 година в Вршац."

В допълнение към писмения документ, Феликс Каниц оставя и рисунка от 1860 г. с манастира и водопада.