Този софтуер е създаден  по проект „Нови информационни технологии и туристически продукти за развитието на трансграничния туризъм” Референтен номер: 2007CB16IPO006-2011-2 – 160

romans bg nature taste misc movies

По пътя на  римляните

Красотата на природата

Вкусът на западните Балкани

Други забележителности

Филми

Грлищкото езеро е разположено на 10 км. южно от Зайчар, между селата Лесковац и Грлище. Езерото е с площ от 100 хектара, с дълбочина, коятодостига до 20 метра. Основната цел на езерото е доставката на питейна вода за град Зайчар, затова няма обособени плажове по своите брегове, които биха могли да послужат като основа за развитие на туризма. Езерото е зарибено (виреят платика, шаран, каракуда, бабушка, гол шаран, кефал и други видове), водата е ясна и прозрачна, така че привлича голям брой рибари.

 

Грлищкото езеро е язовир в източнаСърбия, разположено в долината между селата Лесковац и Грлище, създадено е през 1989 г. чрез построяването на дига на рекаГрлищка. До язовирът може да се стигне по пътя от Зайчар за Княжевац и на 10-ти км. от Зайчар има разклон за с.Грлище, на което е кръстено езерото.Реките Леновачка и Горня, които представляват естествен развъдник на много видове риба, се вливат в езерото край село Лесковац.

Риболовният сезон продължава през цялата година. Езерото е пълно с платика, която се лови най-добре през лятото, въпреки че среднияразмер на уловената риба е по-скоро малък. Има и шаран, сом, бяла риба, каракуда, кефал, костур. Има черен път, водещ до езерото, но през лятото има много лагери и къмпингари. Използването на лодки е забранено.

Манастирът се намира в близост до село Грлище, на 14 км. от Зайчар, на брега Грлищкото езеро. Манастирът е посветен на апостолите на Св. Петър и Павел. Според наличните данни, той е създаден през втората част на Средновековието. Надписът над входа на манастира показва, че манастирът е разширен и реконструиран през 1804 г. от свещеника Радослав Живкович, един от първите бунтовници в тази област. Този манастир, както много други манастири в Сърбия от този период, е бил център на въстанието в Църна река.

Църквата е с по-малък размер на правоъгълна основа, с преддверие, веранда и купол. Два широки пиластра, в северната и южната стени на наоса, отделят пространството на алтера от централната част на храма, а над тях се издига, по-малък на външен вид, осмоъгълен купол. Иконостасът е дело на неизвестен художник от края на 19 век. В страниот църквата, в североизточната част, са гробовете на свещениците. Най-старите надгробни паметници произхождат от първата половина на 19 век.

Още преди изграждането на езерото, хората се събрали тук. Повечето от тях посещавали манастира, който сега се намира от дясната страна на Црвени Поток (Red Creek), и само на стотина метра на юг от днешния Грлищко езеро. Манастирите,освен като религиозни центрове, са били средище на народната култура, места за събиране и обмен на стоки, както и места за социален живот. Смята се, че църквата (манастира) е в готически стил; без купол (който е два и половина метра), високае 4,5 метра, широка също 4.5 метра и 13.5 метра дълъга. Тя не ефункционираща и изглежда никога не е била такава. Иконостасът е дело на Маркович Милислав от 1890 г. За своите 180 години на съществуване (на това място) манастирът е опожаряван два пъти. Записките казват: "През 1876 г. манастирът (покрива и част от интериора), общежитието и училището (което никога не е бил възстановено) са били изгорени и след Балканските войни от 1912-1918 г. манастирът е намерен западнал, изоставен и полуразрушен".

Самото здание (което включва енорийски дом, останките от стените на старата школа, фонтани, гробници и манастира) е важно, като свидетел за културата през вековете. Социално-политическият съвет и Съвета от обединените работници (на 31 януари, 1985 г.) обявяват това място за културна ценност и за паметник на културата.