Този софтуер е създаден  по проект „Нови информационни технологии и туристически продукти за развитието на трансграничния туризъм” Референтен номер: 2007CB16IPO006-2011-2 – 160

romans bg nature taste misc movies

По пътя на  римляните

Красотата на природата

Вкусът на западните Балкани

Други забележителности

Филми

Защитения природен резерват "Лазаров Каньон" е един от най-впечатляващите елементи от релефа на планината Кучая и един от най-важните центрове на разнообразие от растения и дървета на Балканите. Нарязан е от дебели варовикови скали под Малиникс дължина от 9 км, с вертикални, диви скали, с множество сипеи, проходи и пещери той е най-дългият и най-дълбокият каньон в Източна Сърбия,. В тясната си част той е широк само 3-4 метра. Дълбочината му достига до 500 метра. На някои места, реката тече между долепени каменни блокове, които образуват естествени моста. Със своята красота и изключителност, каньона на река Микуля е още по-впечатляващ, въпреки че е по-малък от Лазаров Каньон. Друга природна атракция от пейзажа е спиращата дъха "Кула" - изолирана скала в каньона на река Микуля, представляваща скална кула с височина 150 метра.

 

Защитения природен резерват "Лазаров Каньон" се намира в източната част на Сърбия, на ръба на връх Кучая и обхваща водния басейн на река Злот - приток на река Църни Тимок. Надморската височина е между 275 и 1158 метра. Разстоянието от Белград: около 230 км. Разстоянието от Бор: 21 км. От общата площ на резервата, която е 1755,50 хектара, 1018,50 хектара са гори. Другите площи са голи, скалисти терени, ливади и пасища. Държавните гори се управляват от Държавно предприятие "Сърбиашуме", Горски Холдинг "Тимочка шума", Болевац, Горска администрация - Бор.

Територията на природен резерват "Лазаров Каньон" се характеризира с богатство на изключителни природни забележителности:

-       разнообразни долини и варовикови каньони с впечатляващи размери и различни морфологични форми;

-       многобройни и значими спелеоложки структури (повече от 70 пещери) в Каньона Демижлок (24), Вейска река (19) и Лазар (19). От всички тях най-важните са Лазарова пещера и пещерата Верникица.

-       явления и процеси на движение на карстови води в басейна на река Злот (32 км) и нейните притоци, както и значителни източници – Злотски извор, Микул, Извор Шоини, и др.

-       флористично и фитоценологично разнообразие с описани 26 горски видове и повече от 20 колонии на ливадни растения, със следната забележка, че недостъпните райони на каньона все още не са проучени. Най-значителни са редките полидоминантни видовеFago-colurnetum mixtum juglandetosum, Carpino-orientalis quercetum mixtum и Fraxino-colurnetum mixtum.

В тази област има повече от 720 вида растения, както и много диви животни:

-    Безгръбначни животни - повече от 50 вида от 32 рода на фауната са открити: осолики мухи, ендемични видове раци и стоножки, паяци, псевдо скорпиони, безкрили насекоми от рода Onychirius (нови за науката);

-    Влечуги - европейски зелен гущер, слепок, жълтоуха водна змия, смок мишкар, рогата пепелянка, медянка и шипоопашата змия;

-    Земноводни - жълто-коремна бумка, зелената крастава жаба, Европейска дървесна жаба, Дъждовник;

-    Птици - скален орел, сокол скитник, белогърбия кълвач, лястовица, червена лястовица, горска чучулига, Общата ветрушка, Червеногърба сврачка, Червеноглава сврачка, воден кос, имелов дрозд, червена мухоловка, беловрата мухоловка, гугутка, скален гълъб, евразийски бухал, горска улулица, Земеродно рибарче, кълвач, Жълта овесарка и др.

-    Бозайници - прилепи (пещерни колонии: малка подковонос, голям подковонос, Blasius подковонос, нощник, дългопръст прилеп), къртица, сънливец (обикновен сънливец и горски сънливец), видра, вълк, рис, Европейска борова белка, язовец, лисица, заек, чакал, дива котка, дива свиня, сърна, елен, дива коза и др.

Природният резерват "Лазаров Каньон" се характеризира с голямо ландшафтно разнообразие и красота.

Лазарова пещера


Това е една от най-значимите пещери в Сърбия. Намира се в източната част на подножието на връх Кучая. Природата и времето са създали прекрасна пещера в Припор, варовиков хълм, на левия бряг на река Лазар. Намира се 21 км от Бор, на 14 км от Брестовачка спа и на 3 км от с. Злот. Входът на пещерата е на 291 м над морското равнище, над голям карстов извор. Лазаровата пещера е пролетна пещера. Състои се от два хоризонтални пещерни канала: стария, сухо изкопаем и младия, речно активен. Общата дължина на пещерните канали е 9907 метра, а 800 метра е регламентираната пътека за туристически посещения. Пещерата е богата на пещерни орнаменти: Купчините, Изворът, Копата, Бизона, Царската ложа, Диригента, Оркестъра и т.н., които украсяват красиви зали с известни имена: Тронната зала, Залата на Блока, Концертната зала, Залата на прилепите и т.н. Лазаровата пещера е важен археологически обект. Три праисторически културни слоя от различни епохи са открити в пещерата. Най-ранното селище принадлежи към каменно-медната епоха (около 5000 години), вторият слой принадлежи на бронзовата епоха и третия най-младият слой е на селище, принадлежащо към периода 4-ти до 5-ти век пр. Хр.

Този привлекателен археологически и спелеоложки обект е всеки ден на разположение за туристически посещения с организиран екскурзовод, в периода от май до октомври.

Лазаровата пещера е известна също и като Злотска пещера. По време на своето управление, турците са зазидали входа, за да попречат на укриването на хайдути (извън закона) и бежанци. През 1882 г. Феликс Хофман е дал първата археологическа информация за пещерата, а седем години по-късно и Йован Цвиджич също. Раденко Лазаревич е участвал в регламентирането на пещерата като туристически обект от 1953 година.

Лазаровата пещера спада към групите на изворните спелеоложки обекти. Има два канала, единият от който е по-стар и сух (фосилен) и по-млад речен (активен). Пещерните канали са се образували от пещерна река. Общата дължина на изследваните канали е 1592метра, от които "Главния канал" с "Входната зала" е 623 м дълъг. Дължината на сухите канали и зали е 1225 м, като 367 метра от каналите са периодично заливани. Общата площ на подземните кухини е 9907 кв.м., с обем от над 52 000 м3.

За туристите” е интересна „Входната зала, като за първа среща с непознат подземен свят на вечен мрак и тишина. На някои места, напречното сечение на "Главния канал" е с 10 метра ширина и 18 метра височина. "Концертната зала" и "Залата на прилепите" са богати с пещерни орнаменти. Сталактити и сталагмити, пещерни колони, драперии, травертин и калцитни вани с всички форми и размери могат да се наблюдават навсякъде, което прави пространството красиво и романтично. Най-големите и най-красивите примери за пещерни орнаменти имат свои собствени имена: "Купчините”, „Изворът”, „Копата”, "Бизонът", "Царска ложа", "Диригент", "Оркестър", "Каскади", "Кулата на Княз Лазар" и др.