Този софтуер е създаден  по проект „Нови информационни технологии и туристически продукти за развитието на трансграничния туризъм” Референтен номер: 2007CB16IPO006-2011-2 – 160

romans bg nature taste misc movies

По пътя на  римляните

Красотата на природата

Вкусът на западните Балкани

Други забележителности

Филми

 

Via Traiana. Само пет километра надолу по течението от Кладово и Костол, селище на десния бряг на река Дунав, дори и днес могат да бъдат видени останкитена старите 1900 години монументални колони на моста на Траян. Заедно с останките от моста има и крепост „Castellum Pontes – Transdrobeta” (срещу румънския град Дробета Турну Северин).

Информация за Траяновият мост, неговия външен вид и технически подробности, са запазени в някои литературни източници, като повечето детайли, идват от римския писател Дио Касий (Dio Cassius LXVIII, 13). Наред с другите неща, Касий внимателно и точно ни информира, че това е каменен мост с 20 колони във водата с невероятната височина от 150 римски фута, без основи (около 45 м.), с разстояние междуколонитеот 170 римски фута (около 51 м.).

Ние имаме точна информация за появата на този великолепен мост от релефните изображениявърху двете оцелели метопи на колона на Траян, стоящи на Форума на Траян в Рим от 113 г.

Дори и днес, в дясно, на сръбския бряг на река Дунав (както и на румънския бряг) може да се види огромна четириъгълна основа, окомплектована с четири колони, изобразени на колоната на Траян; от това прецизно графично изображение ние научаваме, че колоните са свързани с вградени арки, от които първата, най-масивната, е поддържала сводеста портална порта. Четвъртата колона, най-близката до реката, с широка, многоъгълна платформа в основата и е подържала конструкцията на първата арка на моста над реката, която е била с по-голям обхват. Със своята надземни височина от около 10 м. (без основата), със същата издръжливост, тя успешно издържала проверката на времето в продължение на хилядолетия.

И четирите запазени колони на моста на десния бряг, са добре проучени в рамките на програмата за мерките за защитана археологическите разкопки (Проекта Джердап), а подводните колонив коритото на река Дунав, тяхнотоместонахождение истепента назапазване са разгледани с помощта на специален кораб, оборудван със сонар (Проекта Джердап, 1982).

Отделно от техническите характеристики, това е първият път, когато дължината на моста, датиращ от на 1069 г., 664 м., е измерена с помощта точни инструменти. Краищата му на брега са изградени от каменни блокове (опус куадратум, за довършителните работи), със сърцевина от висококачествена римска тухла, със здрави, каменни основи, използвайки много компактна бетонната смес (хоросан с много по-малки парчета от песъчинки, камъни ...) и специално изграден с помощта на дървена кутия-кесон (Cheson). Същата (или подобна) строителна техника е била използвана за кейовете в коритото на река Дунав.

Не е известно точно кога моста е спрялда функционира. Записите казват, че император Адриан (117-137 г.), наследник на Траян, наредил разрушаването на горната му структура, за да се предотвратят набезите на варварите, но е по-вероятно, това да е била временна мярка. Трудно е да си представим, че не е използван, поне от време на време, в късноантичнатаепоха, по време на управлението на Диоклециан и Константин I. Византийският историк Прокопий (De aedificiis IV, 6) записва, че по негово време, в 6-ти век, моста е в руини.

Останките от подпорните колони на Траяновия мост са запазени и защитени от въздействието на водите на река Дунав, чрез изграждане на защитен шлюз (Проекта Джердап). Оригинал на колона от моста на Траян, изобразяваща моста на Траян при Кладово, е експонирана в Археологическия музей на Джердап в Кладово. От нея знаем как е изглеждала надстройката на моста (въз основа на която е била извършена първата идентификация и първата реконструкция на моста от преди 300 години, вижте Марсигли). Това копие представлява подарък от италианското посолство от 1969 г., след изложба на град Рим, провела се в Белград.

Траяновият мост е първият мост, построен на река Дунав и е истинско архитектурно чудо от древния свят. Подобно на други архитектурни начинания на Траян в тази част на Римската империя, той е бил използван за подготовката за окончателното завладяване на Дакия. Траян поверява на Аполодор от Дамаск, най-великият архитект на това време, проектирането и строителството на моста. Мостът е построен само за две години, 103-105 г. Виждайкиколоните на моста в средата на трети век, Римския консул Дио Касий пише, че моста на Траяндоказва, че няма нищо, което човек не може да направи.

Една година след завършването на моста, Траян повел легионите си по моста и през 106 г. победил цар Дечебал, с което най-накрая, прави Дакия Римска провинция. Богатството на Дакия се доказва от факта, че след победата, Траян взема331 тона сребро и 165 тона злато. Неговата победа е чествана в Римв продължение на 123дни. 10000 гладиатори участва в гладиаторски борби, организирани по този повод и 12 000 животни, докарани от Африка и Азия са били убити.

За хиляда години, мостът на Траян е смятан за най-дългият мост, строен някога. Профил на моста бил поставен на възпоменателни монети, сечени след приключването му, той е гравиран на известната Траяновата колона в Рим, която показва една сцена, в която Аполодор е поставил ръце върху плана на моста да Траян.

Има няколко версии, за това колко дългое функционирал моста на Траян. Според една от тях, мостът бил разрушен след само двадесет години, по заповед на наследника на Траян, император Адриан (117-138); според другатой рухнала след няколко десетилетия, а според трета, чак император Аврелиан (270-275), след загубата на провинция Дакия и под натиск от страна на готите, наредил разрушаването на моста, за да се предотврати проникването на варварските племена на територията на империята. От моста останали само монументални колони, които дълго време стояли на изпитанието на времето. Двадесет колониот моста на Траян можело да бъдат видени дори и през деветнадесети век, когато водите на река Дунав били по-ниски. През 1906 г. Международната Дунавска Комисия наредила разрушаването на две от колоните, които пречели за навигация. Останките на 16 колони билиоткрити през 1932 г., а след изграждането на язовирната стена на река Дунав през 1982 г. археолозите разкрили още 12 от тях, останалата част вероятно били отнесени от водата. Останките от първите колони на моста на Траян все още може да се видят от двете страни на реката, от сръбска страна, в близост до село Костол, на няколко километра надолу по течението от Кладово, недалеч от останките на Римската Крепост Понтес построена едновременно с моста. Последните проучвания на останките от моста на Траян са направени през 2003 година. Има проект да се постави лазерен холографски проекция на моста на Траян на мястото на бившия шедьовър на римската архитектура. Тази холографска проекция ще светинощно време.