Този софтуер е създаден  по проект „Нови информационни технологии и туристически продукти за развитието на трансграничния туризъм” Референтен номер: 2007CB16IPO006-2011-2 – 160

romans bg nature taste misc movies

По пътя на  римляните

Красотата на природата

Вкусът на западните Балкани

Други забележителности

Филми

 

Останките от Диана, една от най-големите и най-добре запазените римски и ранно византийски крепости (castrums) по река Дунав, се намират на висока скала над река Дунав в Каратас, в непосредствена близост до Кладово. Крепостта Диана е построена от рязан камък, по времето на император Траян, вероятно през 100-101 г., във времето, когато е прокопан и канал и за по-безопасно корабоплаване по река Дунав. Река Дунав е много бурна в този участък, с много завихряния, бързеи и подводни скали, които правят навигацията почти невъзможна. Именно това е причината, поради която император Траян построил канал успоредно на река Дунав, свързан с непроходим секция, който е позволявал гладкото корабоплаване по река Дунав. Диана е правоъгълна крепост, с размери 100 на 200 метра, с входящи кули по стените. Крепостта Диана придобива окончателната си форма в края на трети и началото на четвърти век, чрез добавяне на стените с изпъкнали кули, които се простират към река Дунав, затварящи и охраняващи крепостта от брега.

Хуните разрушили крепосттаДианав средата на 5-ти век, която била възстановена при император Юстиниан, около 530 г. В допълнение към останките от стени с порти и кули,във вътрешността на крепостта Диана са открити и казарми и други сгради, заедно със скално светилище, некропол и малко селище над стените. Изключителен археологически материал (различни предмети за ежедневна употреба, статуи от мрамор и бронз) показва, че в допълнение към защитата на канала, Диана е също важен икономически център със своето пристанище.

Крепостта е построена в края на първи век, по време на царуването на император Траян, по време на подготовката си за завладяването на Дакия (т.нар Дакийски войни). В допълнение, Крепостта е охранявала канали, които са улеснявали корабоплаването по река Дунав, тъй като са заобикаляли катаракта. Крепостта е  реставрирана за първи път през 3-ти век, а две допълнителни стени, протягащи се чак до река Дунав са добавени в началото на 4 век.

Диана е частично опожарено от готите по време на тяхната инвазия на Балканите, през 378г., след което е възстановена като една от отбранителните имперски крепости по Дунава срещу варварските набези. По-късно отново е биларазрушена от Хуните, през 443г.По време на големите завоевания и осигуряването на територията на Византийската империя, коитоса били предприети по време на царуването на Юстиниан, Диана е възстановена отново в началото на 6 век. Крепостта е окончателно разрушена през 596 г., по време на нахлуването на славяните и аварите на Балканите.

Крепостта има основа във формата на правоъгълник със заоблени краища, чиито на южни и северни страни са по-къси и са с кули, вградени по върхове. Тя имала четири порти (по един от всяка страна), усилени с полукръгли кули, с изключение на северната порта (с изглед към река Дунав), която била охранявана от две обикновени  квадратни кули. Освен кулите, които са били част от вратите и тези на върховете на основите, стените били подсилени с две кули, съответно от северната и южната страна, и с по три кули на източната и западна част на крепостта. Кулите на върховете на южната страна, както и полукръгли кули на южната порта са били малко по-големи и по-здрави от тези на север, тъй като най-голямата заплаха за Диана, идвала от вътрешността на страната.

Правоъгълните основи бiли разширени в началото на 4-ти век с две допълнителни стени, спускаща се към реката и с по една кула в двата края. Първата стена се простирала, като разширение на западната стена от северозапад надолу към Дунав (много прилича на разширението в Кладово-Фетислам ), докато другата се издигала като продължение на източната стена, в посока североизток.

По време на археологическите разкопки на обекта, в допълнение към останките от укрепления, са намерени също и останки от няколко сгради във вътрешността. Wikipedia съдържа повече мултимедийни файлове, свързани с Крепостта Диана:много корабна конструкция с апсида, която имала подово отопление,принципиум с портик, датиран от периода 1-ви-2-ри век, казарми, датираниот периода 3-ти -4-ти век, отходния канал, т.е. канавката, датиран от периода 1-ви -2-ри век.

Извън стените, е установено наличието на светилище, останките на Митририум и част от некропола са проучени, както и част от селището, простиращо се на запад от военния лагер. Първите разкопки са започнали през 1964 г. и, с изключение на няколко прекъсвания, продължават и до днес. Изследваните структури са запазени.

Римската крепост – каструм, в момента е разположена на около 2 км надолу по течението на ВЕЦ Джердап I, по трасето на съвременния път Белград-Текия-Кладово, на скалистия, леко повдигнат бряг на река Дунав, известен като Каратас (Black Rock).

Благодарение на естествената си позиция, заедно с крепостта Понтес в близост до моста на Траян, на около 12 км надолу по течението, е единствената от многото крепости по бреговата линия и от римските военно-технически съоръжения с път, който, по една щастлива случайност, остава извън обсега на високо водния язовир Джердап.

Крепостта Диана, както и Понтес, принадлежи към така наречените архетипни римски крепости. По своята площ от над 3 хектара, това е със сигурност една от най-великите спомагателни крепости/каструми на римските граници.

Тя е считана за една от най-комплексно проучените крепости на Римската (Горно Мизийската) империя, като цяло и заедно с Понтес, поради историческото си значение и съхраняването, имат статут на паметник от национално значение за Република Сърбия. Защитената зона обхваща по-широк район около крепостта. Като част от Римската империя, тя е потенциална в списъка на ЮНЕСКО, заедно с Табула Траяна и моста и крепостта Понтес.

При системните археологически проучвания и разкопки, крепостта е покрита, както и различни други места по веригата, по програма за дългосрочни мерки за опазване и интегрираната консервация на културното наследство по проект Джердап – Проект Диана. Още от 1978/79 г., когато те са започнали, тези дейности са били извършвани непрекъснато, с кратки прекъсвания и с различна интензивност до днес, под ръководството на Й. (Ранков) Кондич, музеен консултант на Националния музей в Белград (и директор на Археологическия музей на Джердап от 1996 г.).

Само 1/3 от общата площ на крепостта е бил изследвана до 2012 г., заедно с малка част от близкитеоколности, територията на населеното място с некрополите.

Въпросът за точното име и местонахождение наДианаили гр.Занес (спомената е под това име в началото на византийските извори), окончателно са решени с откриването на оброчна основа с посвещение на египетския бог Тот, която е била открит тук през 1981 година. Освен посвещението, пълното име на това място също се споменава на нея -STATIO CATARACTARUM DIANA - DIANA CATARACT STATION.

Името Diana е от римски произход, свързано е с името на римската богиня, и освен товав епиграфски източници и описания, Диана, Да(кия), DIANAприсъства в печатите върху много римски тухли, които са били открити тук и които са произведени от трети век насам.

Диана, разположена на катаракта Железни врати на Дунав, била постоянно зает военен пост за 600 години, още от времето на Август / Тиберий (прехода от старата към новата ера). След построяването на канала на Траян през 101 г., става неизбежен възел и пресечна точка на реката и главните сухоземни пътища.

Според археологическите данни, е установено, че военния гарнизон на Диана се състоял от обединени войски, групи на пехотата, кавалерията (и флота), четите на римските легиони:Мизийски, VМакедонски, VII Клавдийски, IIII Флавийски, XIII Джемина. До момента и спомагателните войски, VI Тракум и V Галорум, също са потвърдени чрез надписите.

По време на систематични кампании, археологически разкопки и проучвания на римската крепост Диана, са били получени най-пълните и точни данни за етапите на развитие и използваните строителни техники и елементите, необходими за възстановяване на общия (градски) план през етапите на развитие на тази помощна крепост. Първата, най-старата крепост (TI), с почти квадратни основи, със стени от уплътнена глина, камък, с дървена палисада, подсилен с дървен скелет и етажни кули, допълнително обиколена от два външни, дълбоки рова, е построенапо времето на създаване на римските граници и полагането на военния път по поречието на Дунав, за четите на първите от мизийските легиони - IIII Скитска и V Македоника (Юлиански-Клавдиев-Флавиански).

Друга, по-голяма, също четириъгълна крепост (T II), е построена на същото място, по подобна, класическа схема навътрешността на укреплението. Тя е разделена на три, неравни части от аксиални оси, съгласно нова архитектурна програма, по времето,когатоТраян възстановяваграниците на империята (998/9 - 105/6). Този основен план, с реконструкциите, се запазва и в следващите векове, по време на царуването на директните наследници, както и по време на края на римския период и отчасти през ранновизантийския период, когато площта на крепостта е била увеличена с повече от 3 хектара, чрез изграждането на укрепена пристройка към ръба на платото (четвърти-шести век).

В тези несигурни времена, частиот крепостта са били унищожени в конфликти с народи и групи от различни племена, които напредвали от вътрешността на левия бряг на
река Дунав, от средата на 3-ти, 4-ти и 5-ти до 6-ти – 7-ми век, към границите на Римската империя (готите - германските племена, хуни, авари, славяни и др.) В периода от втората половина на 4-ти6-ти век (T III), след мащабно разрушение, каменните структури са напълно възстановени, а части от непокътнатите, добре запазени укрепления билиподсилени от вътре. В този период, здрави, много-етажни кули с различни форми (квадрат, подкова, правоъгълна, многоъгълна) се добавят от външната част на стените, характерно за края на Римската империя и за ранноВизантийската епоха (от Аврелиан-Диоклециан и Константин I и наследниците на престола) до голямото и основновъзстановяване на на римските граници от Юстиниан (527-565 г.).

При настоящите, системни археологическиразкопки (до 2012 г.), са открити нейните здрави и добре запазени сводести каменни стени, с 19 четириъгълни, вътрешни кули (от 22 на брой), всичките четири главни порти, разположени от всички страни на форта (преторианска, декумана, основна лява и дясна), една от двете основни пътни артерии, общ щаб сграда (принципиум) с портик в центъра на тяхното пресичане (от преторианската направо към основната), склад за съхранение на храна (horreum) в близост до главната северната порта, късна римска казарма (contubernia) по протежение на южната порта (Porta decumana), санитарни помещения - обществена баня (latrinum) с отводнителен канал под стените (северозападния ъгъл на крепостта), голям брой пещи и работилници (от различни периоди), и две, представителни, със специални цели, големи постройки с полукръгли апсиди на тесни страни. Те са изградени при ремонт/обновяване напо-стари структури през късната римска епоха (4-ти /5-ти век), една от които има запазена системата за централно отопление (ориентирана север-юг), а другата (ориентирана изток -запад), къдетопроучванията продължават, има отлично запазени системи за течаща вода/басейни (4), със запазени оловни и глинени тръби с различна напречно сечение. Била е открита отлично направена и добре запазена подземнакрипта с четири ниши с лице един към друг (християнска църква в последния етап), която е в непосредствена близостдо T II (на север от северната порта). Надземната структура не е запазена (най-ниската част на основите на горната част на стените остава отчасти видима, с парапетен панел, които също са добре запазени.

Тази ранно римска, късноримската и ранновизантийска помощна крепост/каструм, или римска станция (RomanStatio) била заобиколена от голямо и значително селище, пристанище и некрополи. Природната, както и стратегически изгодната позиция, еизиграла решаваща роля за да се развива тук градско селище, което ранновизантийски източници споменават, като градЗанес /polichnion Zanes/. Въпреки че големи части от него са били унищожени от бързата индустриализация, проучванията досега намират главните пътища и некрополи и, в зависимост от местонахождението на някои от находките, е възможно да се определии неговата площ, в най-широката му граница, от северната точка на канала на Траян (нагоре по веригата на ВЕЦ Джердап I) доКладушница (Кладово), с гравитиращите, планински релеф и острови.

Този сектор на римските граници при катаракта желязната врата на река Дунав, както нагоре, така и надолу по течението, Dianaзаедно с Траяновия канал,били защитавани от още няколко укрепени военни римски постове и съоръжения, открити при устието на река Джервински поток, Кашайна и Косовица, островАда кале и Банско (Transdiana), след това надолу по веригата на пристанище Кладово - Shipyard и в близост до ферибота Кладово (в ляво, на румънския бряг), открити в дясно, на сръбския бряг, и въз основа на литературни източници наречени Ducis Pratum, Caput Bovis, Transdiana ...

Десетилетията на изследвания на Диана са дали изключително много и ценни археологически материали. Диана е известена снаходкис изключителна художественастойност и красота, някои от които са световна музейна рядкост. Тази богата археологическа колекция, която е била събрана чрез систематични разкопки (Джердап – Проект Диана), се поддържа и представя в Археологическия музей на Джердап, в Кладово (част от колекцията му, за съжаление, е все още вмузея в Неготин).

Част от архитектурните елементи, може да се види на самото място, в крепостта Диана, която се поддържа редовно и е отворена за посетители.