Този софтуер е създаден  по проект „Нови информационни технологии и туристически продукти за развитието на трансграничния туризъм” Референтен номер: 2007CB16IPO006-2011-2 – 160

romans bg nature taste misc movies

По пътя на  римляните

Красотата на природата

Вкусът на западните Балкани

Други забележителности

Филми

Крепостта “Кастра Мартис” е разположена в центъра на гр. Кула в паркова среда, на 32 км. югозападно от гр.Видин и на 13 км. от границата със Сърбия, на която се намира контролно-пропускателния пункт Връшка чука.

При археологически проучвания е установено, че преди изграждането на крепостта по склона на река Войнишка е съществувало малко трако-римско селище, в което животът е започнал още през първото хилядолетие преди новата ера и продължил и през първите векове на Римската империя. Крепостта датира приблизително от края III в. и е играла важна роля в отбраната на тези земи през IV- VI в. Животът на това място и възникването на крепостта са свързани с историята на нашите земи през римската и ранновизантийската епоха (I- VI в.). След завоюването им от римляните в началото на I в. земите между Дунав и Стара планина били включени в провинция Мизия. Започнало изграждането на т. нар. Дунавски лимес (граница), състоящ се от военни лагери, селища, наблюдателни кули и други съоръжения по южния бряг на реката. Със завоюването на Дакия (дн. Румъния) границата се преместила на север. Създали се благоприятни условия за развитие на селскостопанското производство, занаятите и търговията, както и на градоустройството в Мизия. Като главен градски център в областите между р. Цибър и Тимок се издигнал Рациария, дн. с. Арчар. При Видин се намирала крепостта Бонония. В края на III в. властта на Рим в Дакия била отхвърлена. Тези събития, както и нашествията на готите заставили централната власт да вземе решителни мерки за консолидиране на Балканските владения. Във връзка с административната реформа била създадена провинция Крайбрежна Дакия с главен град Рациария. В края на III и началото на IV век усилено се възстановява Дунавският лимес, а на важни стратегически места във вътрешността били издигнати нови крепости. Една от тези новоизтрадени крепости в провинция Крайбрежна Дакия е „Кастра Мартис” (Марсовите крепости). Тя заемала ключови позиции през най- западния старопланински проход Връшка чука и охранявала важния римски път от Бонония за Сингидунум (Белград).  

Кастра Мартис играла важна роля в отбраната на тези земи през IV- VI в., за което имаме сведения у античните автори. В 377г. през нея преминал с отрядите си император Грациян на път за Тракия. През 408г. тя била превзета за кратко време от хунския вожд Улдис и др.

Съдбата на крепостта отразява разпадането на робовладелческото общество и загиването на Римската Империя. Тя претърпяла разрушение при готските нашествия в края на IV в., но най- много пострадала от хунските набези през първата половина на V в., като се започне с превзимането й от Улдис в 408г., за което има исторически сведения. Според византийскя хронист Прокопий „Кастра Мартис” е една от основно възстановените крепости при Юстиниян Велики (527- 565). Усилията на Източната римска империя за запазване на властта в околодунавските земи били напразни. През VI в. нахлуват авари и славяни. „Кастра Мартис” е разрушена при аварските нашествия от 586-587 г. След прекъсване на живота тук в продължение на столетия укреплението било частично възстановено и използвано отново през XIII- XIV в. в отбраната на Видинското феодално царство.

Археологическите проучвания са показали, че крепостта се състои от две части- малко квадратно укрепление- квадрибургий и кастел, разположен южно на него. Двете части не са замислени и осъществени едновременно. Първоначално е бил издигнат квадрибургият- към края на III, началото на IV в. Този тип укрепления в граничните райони на римската империя се свързват с укрепителната дейност на император Диоклециан. Квадрибургият е квадратно укрепление с размери 40 x 40 м., в ъглите му се издигат мощни кръгли кули с диаметър 12,5 м. В него е било седалището на коменданта на крепостта.

Кастелът има форма на неправилен четириъгълник, отбраняван от 7 многоъгълни кули. Заема площ от 15,5 дка. По средата на централната сграда на укреплението има вътрешен двор с кладенец, покрит с големи квадратни тухли. Около двора са разположени двуетажни помещения. Северно от двора има обширното помещение, което е изпълнявало по-особени функции. Там вероятно се е събирал командният състав и са съхранявали бойните знамена и отличия на войсковата част, лагерувала в крепостта. Източно и западно от централната сграда се издигат по 5 масивни зидани пилони, които са носели конструкцията на двуетажни помещения към крепостните стени, използувани в долния етаж за складове, а в горния за казармени помещения. Кулите са били на три етажа, свързани с вътрешни дървени стълби. Покрити са били с керемиди. За отбраната им били използувани засводените прозорци.

Южно от квадрибургия е бил разположен лагерът на войсковата част, лагерувала в крепостта. Към втората четвърт на IV в. вероятно по времето на Константин Велики /306- 337/ и синовете му той е бил обграден от дебели- 4, 30 м. крепостни стени.

Квадрибургият е по-добре запазен и цялостно разкрит. Крепостните му стени, изградени от каменни и триредови тухлени пояси, имат дебелина 2, 20 м. Запазени са средно на височина 2 м над подовете, а югоизточната кула се издига на 16, 30 м. Достъпен е бил само от юг, където е разположена портата му, затваряна с двукрила врата. По- късно, вероятно в края на IV в., охраната на портата е била подсилена с изграждането на още една по- тясна стена, отстояща на 3, 30 м от първата. По този начин са оформени караулни помещения и една надвратна кула. Северозападно от нея са открити основи на римска баня.  

През портата се влиза в открит двор, в който е разположена еднораменна стълба. Тя е водела към бойната платформа на крепостните стени, които се издигали на 10 м височина и са завършвали с тесни бойници. По същата стълба се е влизало към втория етаж на югоизточната кула и помещенията към източната крепостна стена. Централната сграда на укреплението е изградена към северната крепостна стена. По средата има вътрешен двор с кладенец, който е бил настлан с големи квадратни тухли. Около двора са разположени двуетажни помещения с различно предназначение, обслужващи коменданта на крепостта.

Богатият битов материал и разнообразието на оръдията на труда, открити при разкопките на укреплението, показва, че обитателите на крепостта са имали помощно стопанство в района.

В съседство с развалините в малка сграда е уредена музейна сбирка с експонати, открити при разкопките, които разкриват материалната култура на обитателите. Материалите от трако-римското селище преди изграждането на крепостта са оскъдни. Представени са глинени съдове, работени на ръка, мраморни колони, бронзова статуетка на Венера, портрет на глава от III в., олтар, посветен на Юпитер, III в. и др. С повече материали, планове и карти е илюстриран животът на късноантичната крепост. Показани са разнообразни сечива: земеделски, скотовъдни, каменоделски, дюлгерски и др., използувани в помощното стопанство на войсковата част. За бита на обитателите свидетелствуват глинените лампи и различните по форма съдове, покрити със зелена и кафява глазура. Показани са бронзови фибули и монети от IV- V в. Върховете на копия и стрели свидетелствуват за бурните събития, които е преживяла крепостта, играла важна роля в отбраната на тези земи през IV- VI в.